Кои са най-прочутите вулканични изригвания в историята на Исландия и как те са повлияли на географията и културата на страната? Кога се очаква да изригне следващият исландски вулкан и какъв е протоколът, ако по време на престоя ви се случи изригване? Прочетете нататък, за да разберете всичко, което трябва да знаете за най-големите вулканични изригвания в историята на Исландия.
Очаквате изригване?
„Хекла, вечно обречена на бури и сняг, бълва камъни под страшен шум“.
През последните няколко години местните жители на Южна Исландия започват да забелязват промени във физическата структура на стратовулкана Хекла, който доминира в пейзажа. Докато някога Хекла се е славел с перфектната си форма на вулкан, когато склоновете му са се извивали драматично към широка калдера, днес те изглеждат издути и открити, сякаш планината е бременна.
Всъщност това е напълно вярна аналогия. Под тази разтеглива скална стена се намира огнен водовъртеж от пламтяща магма и разтопена скала, който постоянно се вълнува и чака подходящия момент, за да избухне от пределите си. През Средновековието Хекла е била известна като „Вратата към ада“, но сега изглежда, че адът може би идва при нас.
Не че Исландия е чужда на изригванията или наистина на изригването на Хекла – въпросният вулкан е изригвал 23 пъти от първото регистрирано изригване през 1104 г. насам. Когато се броят заедно, Хекла е произвел едни от най-големите потоци лава в историята, които обхващат приблизително 8 km3.
Голяма част от слоевете тефра в Исландия също произхождат от Хекла, което днес позволява на учените да датират историческите изригвания и да се подготвят за такива, които могат да възникнат в бъдеще.
Тъй като вулканичната активност продължава да бълбука под повърхността, исландците обмислят не възможността, а реалността на ново изригване, кога точно ще се случи и колко голямо ще бъде то. Един от най-добрите начини да се определи потенциалното въздействие е да се обърне внимание на предишните изригвания, които са се случвали тук, и по-специално на тези, които са причинили големи смущения в ежедневието.
Това обаче не бива да бъде причина за тревога, ако възнамерявате да посетите Исландия, тъй като вулканите не се намират в близост до Рейкявик или други по-големи населени места, а местните жители са склонни да се стичат към вулканите, когато изригват, вместо да бягат от тях, за да наблюдават невероятния спектакъл.
Хенгил (1000 г.)
На юг от националния парк Þingvellir посетителите ще открият Хенгил – спящ в момента вулкан с обща площ от 100 кв. км, което го прави един от най-големите примери за подобен тип обекти в Исландия. Поради огромния си размер името Хенгил често се използва за обозначаване на планинската верига, към която принадлежи вулканът, както и на геотермалните полета, които се простират в югозападната сеизмична зона на Исландия.
Сред този голям участък земя се намират по-малки вулкани, пукнатини и редици кратери, които свидетелстват за физическото присъствие на Хенгил.
На юг от планинската верига, лавовото поле Хелишейри предоставя допълнителни сведения за историческото влияние на Хенгил; тук ясно се виждат както новите, така и старите слоеве на следледниковия лавов поток, които напомнят за потенциалната сила на вулкана.
Но има и по-дълбоко разбиране за потенциалната ярост на Хенгил, както е записано в Kristni saga (Книгата на християнството). Написана през XIII в., неизвестният автор разказва за изригване, случило се по време на дебат в Алжинги, дали Исландия трябва да се откаже от езическото си наследство и да приеме християнството.
Можем само да си представим как всяка от страните в дебата е възприемала това изригване като някакво знамение… независимо от това последвалото лавово поле ще бъде наречено в чест на събитието – Kristnitökuhraun, или „християнска лава“…
Независимо от сегашния „сън“ на Хенгил, посетителите са твърде наясно с основната сила на вулкана, която ясно се вижда в горещите извори и геотермалните долини в региона. Тази енергия се използва от две електроцентрали, разположени в подножието на вулкана – Хелисейдавиркюн и Нешавелир, като втората осигурява енергия за целия столичен регион.
Skaftáreldar „Пожари в Скафта“ (1783-84 г.)
Лаки, наричан още Лакагигар (Кратерите на Лаки), е пукнатина, разположена в близост до Елджя и село Киркюбеярклаустур в Южна Исландия. Районът се нарича „кратери“, тъй като вулканичната дейност е отворила земята от двете страни на планината Лаки, а не е изригнала от една-единствена калдера, както често се представя.
Посещението на Лаки е възможно само през летните месеци поради разположението му във вътрешните планински райони на Исландия – район, който е достъпен само когато хлабавите планински пътища са почистени от сняг, лед и отломки. Районът е особено обичан от туристите заради очарователните си пътеки и неповторимите панорамни гледки.
Широко разпространено е мнението, че огромният пепелен шлейф, блокиращ животворните слънчеви лъчи, е оказал такова въздействие върху селското стопанство, че последвалият глад е бил пряк причинител на Френската революция през 1789 г. Смята се също, че пепелта е променила коренно типичния сезон на мусоните в Азия, което само доказва какъв драматичен международен ефект могат да имат исландските вулкани.
Изригвания на вулкана Хекла
„Hekla“ е исландската дума за „къс плащ с качулка“, като името му е алюзия за формата на вулкана, но също така подсказва за тъмните му знамения за исландския народ.
Както вече беше споменато, през Средновековието Хекла е бил известен като „Вратата към ада“ – име, спечелено благодарение на обичайно тревожната активност на вулкана през предходните векове… и това не се отнася за многобройните му изригвания.
Поради това Хекла е един от най-известните вулкани в Исландия, както и един от най-разпознаваемите със своето типично наклонено тяло и високо положение на хоризонта.
Най-ранните регистрирани изригвания са през 1104 г., а през следващите години са регистрирани около тридесет. Въпреки активния характер на вулкана, изригванията са все още трудно предвидими, като някои от тях продължават само няколко дни, а други – месеци. Една зависимост обаче е общоприета: колкото по-дълго Хекла остава в покой, толкова по-агресивно и опасно ще бъде изригването му накрая.
Изригването на Хекла през 1947 г. е второто по големина от първото населяване на Исландия през 930 г., като при него са изхвърлени общо 24 000 тона въглероден диоксид. Не само това, но и потокът от лава покрива общо разстояние от 40 кв. км, като често преминава през подземни лавови тръби, а след това се появява отново на нови, отдалечени места на повърхността. Приблизително 98 ферми са пострадали от изригването, въпреки че към 1970 г. само две от тях вече не се обработват.
Едва през XIX в. и с появата на модерното научно мислене вярата в Хекла като врата към ада окончателно намалява. Въпреки това и до днес се носят легенди, че на всеки Великден в подножието на Хекла се събират вещици, за да практикуват черната си магия.
Изригвания на вулкана Катла
Катла е един от най-активните исландски вулкани, който има средно по две изригвания на век. Името на вулкана произхожда от исландската дума за „чайник“(ketill), което е намек за постоянно променящото се вътрешно налягане, с което Катла е станала известна през последните десет века.
Разположен на южния бряг, вулканът е покрит от огромния ледник Мирдалсйокутл; ледът, който обикновено запълва отворите и пукнатините на вулкана, прави изригванията на Катла изключително силни, като разнася лед, пепел и скали на много километри наоколо. Това означава също, че ледниковите наводнения са пряк и предвидим резултат от изригванията на Катла.
Едно от най-известните изригвания в Катла и всъщност последното, което разкъсва ледниковите й граници, се случва преди един век. Изригването на вулкана през 1918 г. продължава 24 дни и разширява южния бряг на Исландия с пет километра.
В годините преди да бъде завършено строителството на Околовръстния път, пътниците се страхуват да пътуват в сянката на вулкана поради честите ледникови наводнения, които продължават да опустошават околността.
През последното столетие Катла е изригвала няколко пъти (1955 г., 1999 г., 2011 г.), но тези изригвания са били значително по-малки от предишните и не са успели да пробият повърхността на леда. Това само е повишило осведомеността на исландците, като бившият президент Олафур Рагнар Гримсон заявява през 2010 г:
„Крайно време е европейските правителства и органите на авиокомпаниите в цяла Европа и по света да започнат да планират евентуалното изригване на Катла“.
Surtsey (1963 г.)
Наречен на името на Суртр, огнен йотун, малкият остров Суртсей не е съществувал преди 1963 г., като се е издигнал над морското равнище като самостоятелен залив едва след огромно подводно изригване, започнало на около 130 м дълбочина.
Днес Суртсеи е самостоятелна земя, която носи и високата титла на най-южната територия на Исландия. Намира се на около 32 км от южния бряг на Исландия и има площ от 1,4 км2. Сегашният му размер е много по-малък от предишния поради постоянната ерозия от вятъра и дъжда.
Изригването е неочаквано, като е започнало няколко дни преди това под повърхността. Събитието е потвърдено за пръв път от готвача на риболовния траулер Ísleifur II, който първоначално смята, че издигащият се черен дим е знак за горящ кораб. След като насочват плавателния си съд по-близо, експлозивните миниизригвания под водата дават на екипажа да разбере, че са открили крайбрежен вулкан.
Това изригване достига повърхността на 14 ноември и продължава до 5 юни 1967 г., когато островът достига площ от 2,7 кв. км (1,0 кв. мили). Приложената снимка показва новообразуващия се остров в най-ранните му етапи и дава пример за това колко постоянен и колко зловещ е бил облакът от черен дим.
От 2008 г. остров Сурсей е официален обект на световното наследство на ЮНЕСКО и може да бъде посещаван само от тези, които изучават неговата геология и биоразнообразие. В този смисъл уебсайтът на ЮНЕСКО за световното наследство описва Сурцея като„девствена природна лаборатория, свободна от човешка намеса„.
От началото на изследванията през 60-те години на миналия век учените са наблюдавали развитието на над 60 вида растения и над 89 вида гнездящи птици. Подобна информация представлява невероятен запис на начина, по който земята се колонизира от местни и инвазивни видове.
Heimaey, Vestmannaeyjar (1973 г.)
23 януари 1973 г: В източната част на исландския остров Хеймай, част от островите Вестман, внезапно се появява огромно разкъсване на земната кора, при което огън, пепел и скали се изхвърлят навън в адски пожар. Вулканът Елдфел е избухнал без предупреждение.
Животът на този на пръв поглед заспал малък остров изведнъж заприлича на сцена от екшън филм – кълба демоничен черен дим се врязаха в бледото утринно небе. За късмет ветровете духаха от юг, което означава, че градът не е затрупан веднага с пепел.
Това остави достатъчно време на жителите на града да се евакуират от острова, използвайки рибарските лодки, които за щастие тази сутрин все още бяха в пристанището поради лошото време.
До края на деня там останаха само 500 жители на острова, повечето от които бяха действащи полицаи, пожарникари или заемаха длъжности, които по някакъв начин бяха жизненоважни за ситуацията.
Тъй като потокът от лава продължаваше, имаше опасения, че пристанището може да се затвори, което означаваше, че жителите на града постоянно пръскаха лавата с морска вода в опит да я спрат. И опитът им се е оправдал! С течение на времето обаче пристанището на острова се оказало по-защитено от преди.
До официалното приключване на изригването на 3 юли почти една трета от сградите и домовете на острова са разрушени, а останалата част от земята е покрита с дебел слой пепел.
Един човек е загинал при бедствието. Много от хората, които са загубили собствеността си от изригването, са предпочели да не се връщат на острова, въпреки че група новодошли с готовност са заели техните места с надеждата да възстановят града.
Ейяфятлайокутл изригва! (2010)
Ейяфятлайокутл е първото име, което изниква в съзнанието, когато се мисли за исландските вулкани, поради силното му и разрушително изригване през 2010 г. и последвалата експлозия на интерес към Исландия, която скоро последва. (Всъщност, това не е съвсем вярно… това, което обикновено минава през мозъка, е мисъл, наподобяваща „О, да, Ейяаф – Айехасмокул – Ейрефлалокъл – ах, знаете за кой говоря!“)
Огненият пробив на Ейяфятлайокутл оттогава се смята за един от основните катализатори, които промениха позицията на Исландия като туристическа дестинация, извеждайки страната от финансовата криза към просперитет. Причините за това, разбира се, се крият в огромните смущения в европейското въздушно пътуване през онази година, причинени от облака пепел от вулкана.
Това, естествено, доведе до многобройни закъснения на пътуванията, което означава, че ядосаните пътници бързо потърсиха причината за проблемите си… а тя беше в Исландия? Къде изобщо е Исландия?
Заради природните красоти, приятелската култура и богатата история на Исландия не след дълго този колективен гняв се трансформира в нещо съвсем противоположно – желание да се посети… Още същата година група пътешественици ще постави началото на тенденцията, която ще превърне Исландия в една от най-горещите дестинации за почивка на планетата(образно казано, разбира се).
Това е рядък пример за това как това, което често се възприема като „природно бедствие“, всъщност може да има невероятно благоприятни последици за съответната култура. Не че това е често срещано явление, не ме разбирайте погрешно, но в случая с Исландия, страна с малко население, това изригване със сигурност е имало последици, които могат да бъдат описани само като положителни в културно отношение.
Ейяфятлайокутл влезе в заглавията на вестниците по целия свят не заради размерите си (всъщност то беше сравнително малко в сравнение с останалите в нашия списък), а заради способността си да наруши плановете за пътуване на хиляди европейци.
Както се вижда от горния видеоклип, новинарските репортажи, особено в САЩ, допълнително привлякоха вниманието, като вирусните видеоклипове продължиха да се възползват от факта, че водещите бяха ужасно неспособни да произнесат Ейяфятлайокутл .
Вулканът Бардарбунга (2014 г.)
Bárðarbunga е най-големият исландски вулкан и втората по големина планина, разположена под най-властния и обширен ледник в страната – Vatnajökull.
Самият Bárðarbunga е част от вулканична система, която се простира на около 200 км.
Поради труднодостъпното си местоположение доскоро Bárðarbunga беше малко известен на учените, въпреки че се предполага, че вулканът изригва на всеки около 50 години.
От 2007 г. насам изглежда, че вулканичната активност на Bárðarbunga бавно, но сигурно започва да нараства, което предизвиква загрижеността и вниманието на учените в цялата страна. Тази активност се забавя за кратко при изригването на близкия Гримсвьотн през 2011 г., след което бързо започва да нараства отново в следващите години.
Дългият период на изригване на Bárðarbunga предостави фантастични възможности за фотографите в Исландия, почти всички от които бяха нетърпеливи да заснемат яростната битка между огъня и леда. Ясно е защо; нищо друго, съвсем естествено и кратко, не може да улови по-добре суровите контрасти, които съпътстват бушуващите природни сили на Исландия.
Изригването също така съживи интереса към специализирания вулканичен туризъм, позволявайки на гостите да се запознаят отблизо с тази природна сила. Както и при изригването на Ейяфятлайокутл през 2010 г., Bárðarbunga беше много повече от помощ, отколкото от пречка за туристическата индустрия на Исландия.
Днес посетителите на Исландия редовно правят обиколки с хеликоптер до някои от най-известните вулкани в страната, като дори кацат на върховете им, или пък избират да се включат в обиколка „Навътре във вулкана“ и да изследват вътрешността на спящата калдера на Трихнукагиру.
Хареса ли ви статията ни „Най-известните изригвания в историята на Исландия“? Участвали ли сте в обиколка на вулкани по време на престоя си в Исландия и ако да, как ви се стори това преживяване? Не забравяйте да оставите вашите мисли и въпроси в полето за коментари във Facebook по-долу.