Хелга Йонсдотир все още си спомня с ярки подробности деня, в който домът й на острова беше погълнат от вулкан, докато тя и семейството й бягаха от разтопената лава заедно с други.
„Когато лодката ми се отдалечи от пристанището, се отвори пропаст и пламъци изригнаха в небето“, спомня си тя. „Процепът влезе в океана и видях гореща лава под водата.“
Йонсдотир беше на 18 години през януари 1973 г., когато избухна вулканът Елдфел на Хеймай, малък остров на 151 километра (94 мили) от Рейкявик, столицата на Исландия. Домът на нейното детство беше сред 400 сгради, разрушени от 200 милиона тона пепел и лава, които паднаха няколко дни след изригването.
Някои от тези структури са открити идеално запазени под вулканични развалини след археологически разкопки, което ги прави интересна дестинация за пътуване.
Огнени светове
Резултатът е очарователният музей Eldheimar, което означава „огнени светове“, който отвори врати през май 2014 г. В музея посетителите могат да се върнат назад във времето до 1973 г., да видят моментна снимка на живота на Heimai и да получат представа за разрушенията, причинени от вулкана.
В тази съдбовна нощ 5300-те жители на острова бяха предупредени за изригването от клаксоните на пожарна кола.
Когато излязоха от домовете си, те видяха яркочервена лава, изригваща от Елдфел, и огнена стена, изригваща от пропаст, която минаваше през острова. Само един човек е загинал в резултат на изригването.
По-голямата част от жителите на острова бяха евакуирани тази нощ и се завърнаха едва няколко месеца по-късно. Много от тези, които са живели на източната страна, се завръщат и намират домовете си погълнати от лава, а други домове са напълно изравнени или погребани под планини от пепел.
Няколко от жителите на острова останаха на място, но повечето възстановиха домовете си по-близо до Вестманаджар, единственият град на острова с площ от 13 квадратни километра. км (5 кв. мили).
Времето е спряло
Когато през 2006 г. археолозите започнаха да разкопават къщите, които са най-близо до вулкана, те откриха, че времето е спряло под планините от пепел и втвърдени плочи от лава. Преди изригването къщите поставяха маси за закуска и сгъваха и сгъваха дрехи до камината, но всичко беше изоставено, когато пожарните камиони започнаха да свирят с клаксони.
Археолозите решават да се съсредоточат върху една конкретна вила, която сега е централната част на музея Eldheimar, разположен в покрайнините на Vestmannaeyjar.
Вътре в стените на музея от прозорците на вилата се изливат вкаменени водопади от пепел, през които се виждат абажури, покривки и завеси.
Планините от пепел, които се виждат от прозорците на музея, напомнят колко близо е този остров до пълното унищожение. Heimaey, на 25 минути със самолет от Рейкявик или на 30 минути с ферибот от континенталната част на Исландия, е безплодно парче вулканична скала.
Посетителите, пристигащи с ферибот, се озовават в малко пристанище, рязко стеснено от река от втвърдена лава. Когато Елдфел изригна, потокът от лава отряза почти напълно пристанището. Местните забавиха напредъка му, като го обляха със студена вода, но не и преди той да увеличи площта на острова с една квадратна миля.
Високи брегове от пепел
Силуетът тук е доминиран от два огромни вулканични върха.
Helgafell, перфектен, покрит с трева конус, изригна преди хиляди години, изливайки толкова много лава, че двата острова се сляха, за да образуват Heimaey.
Елдфел, от друга страна, е назъбено, покрито с пепел напомняне за изригването от 1973 г., въпреки че ярко лилави лупини поникват на места по почернелите склонове, където местните са засадили трева, за да подобрят външния вид и да предотвратят ерозията.
При обиколки с лодка около острова посетителите минават покрай извисяващи се насипи от пепел, които се спускат към морето. На някои места върху бреговата линия е нанесен полугеометричен модел, сякаш някой е преместил тук част от Гигантския мост на Северна Ирландия.